Защитената местност Трескавец е обявена за такава през 1944 г. В района се срещат няколко защитени растителни и животински видове и такива, включени в червената книга на България. Местността Трескавец се простира по средното и долно течение на река Трескавец.

Река Трескавец е с дължина от близо 9 км. и се захранва от няколко потоци, извиращи под върховете Издремец, Малък Издремец, Кошущки, Свредело и Здравченец. За начален се приема притокът, извиращ от северното подножие на най-високия връх в района – Издремец (местността Чемерник). Слизайки надолу реката все повече се вдълбава в снагата на планината по своя път към Искъра. Заедно с множеството си разклонения водосборният басейн на реката е около 3,5 кв. км.

В далечното минало Трескавец е била много буйна и пълноводна. След поройни дъждове или обилни снеготопения реката е повличала огромна скална маса от наносни материали и дървета. Това наложило да бъде залесено цялото й поречие, да се построят бентове по коритото й и  страничните дерета, но най-вече да се изселят застрашените планински махали, разположени на двата  бряга.

Сред малкото останали къщи от махала Данговци част от защитената местност се намира и Данговата къща, където през 1917 и 1918 г. е отсядал Патриарха на българската литература Иван Вазов.

През защитената местност Трескавец преминава и Вазова екопътека чиято крайна точка в този участък води до Вазовата къща.