ИСТОРИЯТА НА РОДА

Автор: Иван Иванов

Къде и кога е създаден Мошиковия род? Разполагаме с данни за основателя на рода: дядо Иван,  роден през 1870г. в с.Бов. Заедно със съпругата си Цвета  имали четирима синове: Митър, Пешо, Коца и Цветко. Митър, заедно с Ненка се преместват да живеят на Лаго, където си построяват къща. Той е работил в кариерата и е взел участие в съпротивителното движение срещу фашизма. Раждат им се двама сина и една дъщеря: Иван, Георги и Николина. От тях към днешна дата е жив Георги, така наречения батко Рафаел. Той има син Митко, с дъщери: Катерина и Мария и внучета: Виктор, Димитър, Николай и дъщеря: Лили със син Стоян. Другият син на Митър Иван има две дъщери: Виолета, която има син Боби с наследници: Ванеса, Борислава и дъщеря Албена с наследници: Габриел и Васка - с деца: Светла и Ивайло.

Пешо не е бил женен и няма наследници.

Коца, заедно с Петра създават семейство и си построяват къща над старата фамилна в с.Бов. Имат четири сина и една дъщеря. Най - големият син е Петко горския, с наследник Сашо Коцев и  внуци: Стефан и Мариета и правнуци: Илиян, Стефан, Виктория. Петко Коцев се отличаваше с огромна любов към гората. През 1976 г.  глоби баща ми за отсичане на един бор без разрешение.

Мито Коцев има наследници: Димитрина и Костадин. Той и семейството му останаха да живеят в една прекрасна къща с огромен и много добре подредени двор и градини.

Христо Коцев загива на 21 години в борбата против фашизма. Няма наследници.

Благой Коцев е един от хората, който има огромни заслуги за развитието на с. Гара Бов и с. Бов. Негови наследници са: Петър със син Евгени и дъщеря Блага с наследници: Рая и Петър и Христо с две дъщери: Кристина и Жана и правнук: Венелин.

Цветанка Коцева, заедно с Колю Злакьов създават семейство и имат трима сина: Любчо, Христо и Иван. Любчо загива в автомобилна катастрофа на 26 години. Има дъщеря Цветелина с наследници: Криси и Мартин. Христо умира, когато е бил много малко дете.

Иван има двама сина: Любомир с наследници: Самуил и Андрей; Михаил с дъщери: Ния и Карина.

Последният от синовете на основателя на рода е синът му Цветко. Той се изселва в с.Сечище /общ.Нови Пазар/.Негови наследници са: Ивана, Славена и Златко.

От анализа е видно , че родът е живял основно в с.Бов и в с.Гара Бов. По - младите  от рода живеят в градовете Своге и София, а изселниците в с.Сечище /общ. Нови Пазар/. Защо се наричат Мошиковци? Преданието гласи, че вероятно основателят на рода: дядо Иван е ходил да сади на нивата и комшията го е попитал къде е ходил, а той отговорил: „Ходих малко да помуша на нивата.”

С какво се отличават Мошиковци? Бива ги за всичко: работливи и добре образовани.  Между тях има инженери, учители, спортисти, горски, някои от тях се занимават и с международен туризъм. Отличават се с буен характер. Общителни са и имат много приятели. Най-изявените от тези, които вече не са живи са: баба Петра, Христо Коцев и Благой Коцев. Баба Петра Мошикова бе уникален човек. Готова бе да помогне на всеки. Докато те нагости с вкусна гозбица, ще ти закърпи скъсаната дреха. Лично ходи при Тодор Живков заради спряната й пенсия и разреши проблема. Благой Коцев, човекът който трудно се забравя, беше голям ловец. Дългогодишен финансист на общ. Своге, с голям принос не само за с.Бов , но и за общ. Своге. Човек за пример в по - голяма част от живота си! Христо Коцев е дал живота си за една идея - щастлив живот за всички българи! Според баба Ванга- петричката врачка, при която е ходила майка му баба Петра - щял голям човек да стане, ако не загине от пушкало /куршум/. За съжаление  загива и то прекалено млад.

Към днешна дата са живи над 60 наследника на рода. Два пъти се повтарят имената Иван, Петър и Димитър. Не се забелязват други повторения. Средната продължителност на живот в рода е 76 години. От всички най - дълго е живяла майка ми Цветана - 91 години. Човек с изключително тънко чувство за хумор, изключителна трудолюбивост. Жена, нетърпяща неправдата! С брат й Благой пееха много хубаво, но всичко приключи със смъртта на брат ми Любчо.

Човек не си избира рода. В него има всякакви - и добри, и лоши, по-малко и повече образовани. Не се срамувам и се гордея с рода си!