
ИСТОРИЯТА НА РОДА
Автор: Ася Палева
„Няма човешко създание, преодоляло инстинкта и потребата си за принадлежност. Такъв човек не може да си намери място. Рано или късно, дори въпреки родителите си, едни деца ще потърсят. Защото няма по-силно от повика на кръвта и земята.“
Розмари Де Мео
Името „караджа“ има турски произход и означава сърна, също и черен, мургав човек. Наричали са рода по този начин, понеже хората са били пъргави и енергични.
За родоначалник на Караджовия род се смята Кръстьо Караджов. Повече информация събрах за синовете му Цона Кръстев Цонев и Стоян Цонев. За коляното на Стоян научих от Славчо Митров. Може да проследите наследниците в направеното родословно дърво.
По-задълбочено проучване на Караджовия род е направил Никола Цонев. Той пише:
„През 1901 година в бедно селско семейство се ражда Славе Иванов Цонев. Още ненавършил 18 години той се оженва за една девойка, която е била на 21 години, на име Параскева Цветкова Гергова. През зимата е ходел на училище, обут с навуща и дебели зимни дрехи, ушити от дебел домашен плат, наричан по онова време „бало“. След завършването на 4-то отделение ( 4-ти клас по новому), той не можел да продължава повече, защото по това време в с. Бов не е имало прогимназия.”
Славе е служил като трудовак, т. нар. Първи трудов набор. След като се връща при семейството си, започват да им се раждат деца. Първият син се появява на бял свят през 1921 г. Кръстен е Иван, следващата година се ражда втория син - Илия. През 1924 г. е роден третия син, на име Трендафил. Следва и първата дъщеря през 1926г. - кръщават я Любица. След година и полвина се появява второто момиче - Гена ( 1927). А през 1928 г. се ражда третата им дъщеря - Господина. През 1930 г. се ражда 4-тата дъщеря Христина. През 1932 г. идва и 4-тия син Цвятко. Година и полвина след това се ражда петият син на семейстовто - дават му име Никола. Последният 6-ти син се ражда през 1938г, с името Петко. Това 10 - членно семейство е живяло в една стая с родителите си и бабата и дядото по бащина линия.
Семейството е създадено и живяло в една котловина, наречена Трескавец. През тази местност минава и едноименната река Трескавец. През 1938 г. с решение на Правителството на България, поради свлачищните процеси , тези хора са се преселили по различни краища на страната. Най-голяма група се е заселила в с. Драгана, Ловешко. Децата от многолюдното семейство на Слави Цонев растели здрави и жизнени, въпреки всички мъчения и несгоди в ежедневието си.
Изводът, който направих от професиите, които са упражнявали е, че са много разнообразни - овчари, военни, служители в железниците, лесничеи и лекари. Лесничеи са дядо ми Асен Цонев и брат му Атанас. Цяла находка е снимката на прабаба ми Василена - майката на тримата братя - Григор, Асен и Атанас. В предпоследното поколение на това голямо семейство има военен летец - името му е Илиян, който в последствие напуска армията, отива в София и там работи като пилот на частен самолет. В момента има дъщеря Рая и живеят в София.
Ще ви разкажа важни факти от историята на семейството на Славчо Митров, чиито клон също принадлежи към Караджовци. Цветко Алексов Стоянов - дядо на Славчо е бил пленник в Гърция по време на Втората световна война .
Интересен епизод е срешата на майка му - Иванка Цветкова и Алексо Стоянов с партизани от Втора софийска бригада, на Чемерник. Отрядът е бил под предводителството на Дичо Петров. Той се е движел от Лакатник за Батулия. Малко след това войската спира при Алексо и Иванка. Започват да ги разпитват дали са виждали непознати хора по пътя. Дядо Алексо отрекъл категорично, но Иванка била малко дете и казала истината. Започнали жестоко да бият дядото, който бил сакат и куц. Малко след това войската се е върнала и отседнала в местността Ключо, понеже са видели, че партизаните са преминали за Батулия през Манастирска ливада. И отново малко история, но от по - ранни години.
За съществуването на революционен комитет в Бов има, както предположения и догадки, така и фактически разкази, в зависимост навярно от достъпната информация на разказвачите. Отец Григор Цонев си спомня, че чичо му Кръстьо Цонев му е разказвал за революционния комитет в Бов. Той поддържал връзка с революционната организация в манастира „Седемте престола“, където отсядал Васил Левски. Членове на рода, с прякор Караджовци, имали бачия (егрек) под връх Издримец. Жените на овчарите, които били със стадата на бачията ги посещавали, за да им носят храна и дрехи. Винаги се учудвали защо мъжете им правят толкова големи качамаци, които не могат да изконсумират. Те им обяснявали, че правят за себе си да има повече, тъй като са си голяма дружина, а отделят и за кучетата. Фактически те заделяли качамак за комитите, които се отбивали при тях, но не споделяли за това с жените. Името на местността, където били овчарските егреци си останало „Караджовите бачии“.
Най-много информация имам за кръстника ми - инж. Асен Цонев, който е и мой дядо. Асен Георгиев Цонев е роден на 6 февруари 1909 г. в с.Бов. На времето било модерно да се пише - в бедно селско семейство. Неговото наистина било такова. В своята автобиография той казва: „Основното си образование съм получил в родното си село, а прогимназия съм завършил в с.Лакатник, Софийско. Завършил съм средното техническо училище „Хросто Ботев”, гр.София, със специалност – техник-лесовъд. Висшето си образование съм завършил в гр.София, в Лесотехническия институт, със специалност инженер - лесовъд.”
Минал е по цялата йерархия в професията. Бил е лесовъд, помощник лесничей - 1ва степен, секционен лесничей, административен лесничей, началник секция по укрепване на пороите и залесяването, референт ръководител, главен инженер и директор на Горско стопанство Своге. Казвал ми е, че по цялото дефиле - от Курило до Елисейна няма хълм, който той да не е залесил.
Ще обърна внимание и на лекарите от рода Караджови. Колкото и да е нескромно ще започна по старшинсво. Баша ми д-р Божидар Цонев е един от най-популярните и обичани хора не само в пределите на Община Своге, но и извън нея. Накратко за него:
Роден в гр. София. Основното си образование завършва в град Своге през 1955 г. През 1963 г. завършва Висшия медицински институт в София.
От 1965 г. до 12.02.1986г. завежда УНГ-кабинет в Районна болница – гр. Своге. Трудовият му стаж продължава в „Изотстройкоплект” в София, в продължение на 10 месеца. От 01.12.1986 г. до 01.12.1989 г. завежда УНГ кабинет в 8-ма поликлиника в столицата. От 01.12.1989 г. до 10.11.1991 г. работи като завеждащ 4-то пневмологично отделение към Болница - Искрец, която е към Софийски народен съвет. На 10.11.1991 г. започва работа като медицински директор на Общинска болница Своге, след спечелен конкурс и остава на тази длъжност до пенсионирането си. Диагностик за всички видове заболявания.
Валери Цонев е специалист невролог с клиничен опит в областта на мозъчносъдовите заболявания, болест на Алцхаймер и други видове деменции, главоболие, Паркинсон, заболявания на периферна нервна система. В момента е Управител на Медицински център Свети Наум ЕООД.
Друг известен лекар от Караджовския род е д-р Николай Цонев.Той е специалист гастроентеролог.
Най-често срещани имена в рода Караджови са Иван и Николай. Женските имена са разнообразни, но с типично българско звучене като Велика, Христина, Господина, Лазарина, Цветана, Рада и други.
И накрая бих искала да благодаря на Петър Владов от с. Гара Бов , на Славчо Митров от Гара Бов и на Емил Пешев от Лакатник за информацията, която предоставиха по отношение на рода. Без тяхмото активно съдействие представянето на Караджовския род не би било изчерпателно.
Родът тръгва от семейството. Семейството пази рода.
Какво е семейството?! Семейството не е просто общата фамилна история, или кръвната връзка. Семейството е това, но и много повече. Семейството е приемане и любов. Семейството е разбиране и прошка. Семейството е подкрепа и сила. Семейството е да бъдете там един за друг. Семейството е да се защитавате един друг. Семейството е да сте си опора един на друг. Семейството е никога да не спирате да вярвате един в друг. Семейството е изборът да се обичате ... дори в моментите, когато не се харесвате.
Семейството е да помните, че най-важното не е какво ви разделя, а какво ви свързва. Семейството е дар от Бог.