Menu Начало За селището Обществени институции Тористически портал Новини Календар Празници на Бов Шепот от миналото Бовските родове Галерия Контакти
Годишен календар Бов, 2019

Поради проявения интерес към календара с бележити годишнини в Бов е генериран временен електронен вариант, ...

Обява

НЧ "Светлина-1896", Гара Бов предоставя под наем търговски и складови помещения, които се намират в приземния, ...

БОВСКИТЕ РОДОВЕ


ПРОИЗХОД НА МЕСТНИТЕ РОДОВИ ИМЕНА

Автор: Веселин Величков

В Бов са запазени над 80 имена на местни родове, повечето имат потомци и до днес.

Род Бакличарски

Двама братя отглеждали овце и кози. Научили се и на занаят – започнали да правят бъклици за вино от дърво, бъклета за вода и „чутури” /издълбан пън, около 30 см., с железен „тлъчник/. В него чукали каменна сол за готвене, сирене и сушени чушки за пипер за запръжки на гостби. На рода останало името „Бакличарите”.

Род Баленски

В Бовска Габровница имало местност имало местност Баленек и дере, с името Баленски дол. Заради обилната паша за добитъка там се заселило многолюдно семейство. След години всички са се преселили в Гара Бов, кв. „Точището”.

Род Барутчийски

Барутчийският род бил много голям. Занимавали се с животновъдство и кариерни материали /камък за строителство и тротоарни плочки/, които продавали в София. По-късно и други са се научили да взривяват бомбите, но на първият остава името „барутчия”. И до днес родът продължава с названието „Барутчийте”.

Род Бапчански

Името на рода идва от името на местността, в която са живеели – „Бапхата”. През римско време на това място е претопявана руда. След време при направа на път за махалата бе „излязла” сгурия. Жителите кръстили Бапчаните. Сега там не живее никой.

Род Бобарски

В Бовска Габровница, местността „Бобарнико” отглеждали много хубав боб. Името на жителите останало Бобарите.

Фамилията била многолюдна от 7 семейства. По-късно се изселили в цялата страна. В Бов живеят две семейства от тази фамилия.

Род Бекярски

Някога на мъже без жени им казвали Бекяри. В една бовска фамилия имало стари ергени и ги наричали Бекяри.

По-късно се оженили и създали семейства, но името им останало.

От фамилията са останали няколко семейства.

Род Биволите

Най-възрастният в рода на Биволите се е казвал Иван, много едър и силен мъж. Всички го слушали. Всяка есен той купувал по едно „даначе” /мъжко биволче/. Заколвал ги и разпределял месото на останалите фамилии в рода. Кожата изсушавал и я нарязвал за цървули, тъй като бивалската кожа е много жилава и цървулите са много трайни.

Всички започнали да му викат Бивола. Иван построил воденица на вода. От махалата никой не му помогнал, но по-късно и той не им разрешавал да мелят брашно и трици за животните. Смилал зърното само на неговия род. Като приключвал работа, свалял горния воденичен камък и го качвал на гредите. Никой друг не можел да го сваля и да меля.

Прякора на Иван остава  „Бивола”, а на фамилията „Биволите”.

Данните са взети от Манол Георгиев Колев – праправнук на Бивола.

Род Белярете /Белярски/

Мъж от този род бил голям шегаджия и подигравчия. Винаги говорел с хората „на беля”. Започнали да го наричат „Белята”. Фамилията и днес носи това име. От тях има доста агресивни хора

Род Вражалски

По турско време, един бовчанин на име Вута, създал семеъство с трима сина и една дъщеря. Не е бил голем работник, ходел по съседните села по врачуване, търсели го при кражби по домовете. При кражба събирал цялата фамилия, познавал крадеца по физиономията, действал психически и имал успехи.

Повикали го в съседно село. Чорбаджия искал да познае какво дете ще роди снахата. Никой не се наемал с това. Дедо Вута „смънкал”: „Ще роди момче или момиче...”. Чорбаджията разбрал, че снаха ще роди и момче, и момиче.

Наскоро тя родила близнаци – момче и момиче. Дядо Вута бил награден и се прочул като гадател.

Пастири направили облог, че може да стигне подгонено куче и наистина го настигнал.

Заради гадателските му умения всички го наричали Вражалеца, а името на рода остава Вражалски.

Род Врачешки

Дядо Тома Врачешки е преселник от с. Врачеш, Орханинско /понастоящем – обл. София/. Имал т.н. „държава” в местността Пемперка /бовско землище/. По-късно се заселва в местността Ливаге. Имал 2 дъщери и син – Горан Томов, който имал 4 сина и 2 дъщери. Преселил се в Айтос, а синовете му днес живеят в Бургас.

Род Ганчовци

Най-старият в рода се е казвал Ганчо. Живеел в мах. Кошущица. Имал 4 сина и 1 дъщеря. Единият от синовете не е имал семейство и е загинал през Втората световна война. Останалите имат потомство и живеят в Бов.

Род Градинарски

Голяма бовска фамилия се проявила като много добри градинари. Отглеждали качествени зеленчуци и разсади. Три семейства ги наричали „градинари”. Днес е останало само едно семейство от тях, което се занимава със земеделие и животновъдство.

Род Грънчарски

Тази фамилия е живяла в мах. Бовска Габровница. Отглеждали са добитък и се занимавали с дребно земеделие. Допълнително са изпичали ръчно изработвани керемиди, тухли, гърнета и подници /за изпичане на хляб при примитивни условия/. Всички ги наричали Грънчарите.

 Род Даракчийски

Някога в местността „Ключо” извирал голям извор. Местните хора ползвали водата за воденица и дарак за влачене на вълна. По-късно същата вода е използвана за флотационната фабрика. След преустановяването дейността на фабриката водата е „доведена” до село Бов и Гара Бов.

Местните жители получили името Дарачийски.

Род Джамбазки

Бовчанин се занимавал с търговия – закупуване и продаване на едър добитък х/волове, крави и коне/. На такъв търговец на турски език казвали „джамбазин”. На тримата му синове останал прякора „джамбазите”, но търговци от тях няма.

Род Джоджовци

Мъжете от род Джоджовци били дребни на ръст. На най-стария от рода съседите му казвали Пешо „Джуджето”. Синовете и внуците също били много дребни. Всички ги наричали „джуджетата”.

Родът има потомство.

Род Джугларски

Името на тази многолюдна фамилия идва от заселването им в местността „Джуглата”. Семейството имало 5 момчета и 4 момичета. Като пораснали всеки тръгнал по своя път. От големия род вече няма никой.

Род Железарете

В този род имало майстор, който се е занимавал с ковашки и други железарски услуги. Всички го наричали „Железаря”. На потомците остава името Железарете.

Род Заселски

В местността „Кошуштица” живеел бовчанин с децата си – 6 момичета и 1 момче. След време всички се оженили. Останало само момчето, но нямал деца и осиновил момче. Поради заселването им получи и своето име – род Заселски. В момента на това място не живее никой.

 Род Изворски

Името на този род идва от заселването им в местността „Изворо”, където имало два карстови извора. Единият бил преливен и пресъхвал, а другият, по–късно каптиран и доведен до кв. „Точището” и кв. „Кукла”. И остава името Изворски на този род. В миналото род Изворски е бил многолюден, а сега в местността живее едно семейство от двама души.

Род Кацарски

Кацарски е фамилия в Бовска Габровница. Занимавали са с животновъдство и земеделие. Допълнително са правели дървени съдове – каци, бъчви, качета, бурета. По онова време не е имало метални ленти /чембер/ за обръчи. Слагали дървени обръчи. На фамилията останало името Кацарски.

Род Казашки

Ръдът живял в махала „Бовско Луково”. Отглеждали животни и се занимавали със земеделие. Мъжете пиели много вино и ракия и често се напивали. Ималжо и поговорка: „Напили се като казаци!”. На фамилията казвали Казаците, а на родът остава името Казашки.

Род Калейски

Фамилията живеела в с. Бов. Мъжете правели от кал и пепел ръчни тухли за къщите. Винаги били кални и най-възрастният го наричали „Калчо”. По-късно фамилията се разрастнала и се преселили в мах. Бовско Луково. Всички ги наричали Калейците. Част от тях се преселили в Айтос.

Род Ковачки

Фамилията била доста голяма. Един от тях станал ковач /железар/. Започнали да му казват Ковача, а на рода Ковачки. В Бов живеят още хора от тази фамилия.

Род Комитски

Бовчанин от мах. „Бовска Габровница” бил с буен характер. Казвал се Леко. Подгонен от поробителите, той хванал гората, събрал дружина и станал комита. Започнали да наричат род Комитски. По-късно се изселили в Нови Пазар, област Шумен.

Род Лагярски

В миналото, в района не е имало никакъв мост над р. Искър. Реката била много чиста и през зимните месеци замръзвала. Някои бовчани имали имоти в кв. „Долни Желен”, сега квартал на с. Церово. Когато реката замръзвала, минавали по леда за Церово. Лятно време ползвалши примитивно самоделно съоръжение, наподобяващо лодка. Наричали го „лагя” и с него пренасяли товари на другия бряг. Собствениците на съоръжението нарекли Лагяри, а целия род Лагярски.

От тази фамилия двама души са загинали по време на Първата световна война. Записани са на паметника в с. Бов. Родът продължава.

Род Лактарете

Най-възрастният от родата не можел да носи здрави дрехи. Пушел с лула и непрекъснато си прогорвал беневреците и късачетата. Съседите започнали да го наричат дядо Иван Лактера, а синовете му Павел Лактера и Киро Лактера. Павел се е изселил в Айтос, Жоро има две дъщери. Едната е женена в с. Сохаче, а другата няма потомство.

Род Лудовци

Дядо Леко Пенчов живеел в местността  Владисловица, бовско землище. Имал много круши и сливи. По-късно се е преселил в друга махала.  Когато забелязвал някой под крушите му, започвал да крещи и попържва /псува/. Казвали му „Луджо” и на поколенията остава това име.

Род Манастирците

Жители на Бовска Габровница работили към манастира „Седемте престола”, където отглеждали манастирските животни срещу заплащане. Работили продължително време и започнали да им казват Манастирците. От този род живеят в Бов и Лакатник, а две семейства са се изселили в с. Могила, Новозагорско.

Род Механджийски

Бовчанин от махала „Тръно” до Гара Бов на времето отворил ханче и кафене. Днешните кръчми тогава ги наричали механи. Същата била посещавана от работници от кариерата на Димитър хаджи Вълканов, в която произвеждали ръчно павета за пътни и улични настилки. На собственика казвали механджията и това име е останало на целия род.

Род Мечкарски

През миналия век по бовските планини се срещали много диви животни, включително вълци и мечки. Вълците нападали стадата, а мечките кошерите и нивите с царевица. Един селянин заложил капан и хванал мечка. Започнали да му казват Мечкара, а на рода Мечкарите. В момента там не живеят хора, няма и мечки.

Род Минчовци

Прапрадядото от този род се е казвал Минчо. Селяните наричали имотите му Минчови ниви, Минчови гори, Минчови ливади. Родът остава да носи името Минчовци.

Род Могиларете

Този род произхожда от род Караджовци. Трима братя от рода се заселили в местността „Могилата” и ги нарекли Могиларете. В момента там не живее никой. Всички са се преселили на гарата.

Род Пашовци

Пашовият род е доста голям. Едни от тях живеели в Бовска Габровница, в мах. Кръст и в селото Бов. От тях има и изселници. Най-будният бил с голям авторитет, всички го слушали и казвали, че им е паша.

Впоследствие на рода е останало името Пашовци. На времето в този род е имало и кмет, и писар, и даскал.

Род Поповци

Най-възрастният от рода го наричали „Дивият поп”. Имал 5 сина и 1 дъщеря. Потомците му остават да носят това име.

Род Плочарите

Прадядото от този род, макар и неграмотен, бил кмет. Единствено се е подписвал на документите, издавани от секретаря, когото наричали писар по това време. Къщата му била на една тясна, крива улица, цялата от естествена плоча. Поради тази причина родът носи името Плочарите. Тези къщи вече са необитаеми.

Род Пуцовци

Мъжете от тази фамилия имали  влечение към алкохола. Старите хора казвали на тези, които си пийват доста , че „доста пуцат”. От там идва и името им – Пуцовци.

Род Райовци

Хората от тази фамилия били добродушни и послушни. Хората от другите семейства казвали, че те са „Рая”.

Род Свинарски

Някога в с. Бов отглеждали много домашни животни – овце, кози, коне говеда и свине. Лятно време спазарявали селски пастири /коняр, говедар .../. Човекът, който пасял свинете наричали свинар, а целият род получил името Свинарски. Едно семейство от фамилията живее в София, но често се прибира в Бов.

Род Сеизки

По време на турското робство хората, които отглеждали коне ги наричали „сеизи”. Имало поговорка, която казвала: „Да не си дете на сеизин и бел кон”. Детето заради капризите, а белият кон заради почистването. Бовчанин периодично ходел до Враца с коне и пренасял стоки, сол, газ за осветление и буре с барут за пълнене на фишеци. Казвали му Леко Сеизки. Родът продължава и до днес със същото име.

Род Скробарски

Скробилка правели домакините от царевично брашно и гореща вода. С тази смес изварявали вълнена прежда против разсукване. Преждата използвали за основа при тъкане на черги и за груба материя, която наричали „бало”. От нея шиели беневреци, панталони и горни дрехи за мъжете и сукмани и литаци за жените. Стопанката, която първа започвала да скробява преждата научила и други жени. На семейството останало името Скробари.

Род Спахиовци

„Спахия” е турска дума, която означава конник-кавалерист на служба. Спахиовци са много голям род. Много от тях са се изселили. В рода има доста образовани хора.

Род Стамболийски

Фамилията Стамболийски са живеели в мах. Бовска Габровница. Занимавали се със земеделие и били симпатизанти на земеделския водач Ал. Стамболийски. Един от тях бил терзия /шивач/, а друг от рода се е занимавал с дърводелство – изработвал ръчно прозорци и врати. Били 7 деца – 4 сина и 3 дъщери.

Всички са с потомство.

Род Сусинци

От това семейство имало една баба Суса. Нямали деца и осиновили и осиновили техен роднина, който по-късно създал многолюдно семейство. В момента там живеят двама души.

Род Терзийски

В този род имало самоук шивач. Шиел ръчно панталони, беневреци хи литаци от груба материя /бало/. Шивачите ги наричали „терзии” и на рода останало името Терзийски. От този род няма поколения.

Род Толумбарите

През първата световна война, кмет на с. Бов бил Алекси Иванов Пашов. По това време събирали помощи за подпомагане на войнишките семейства. Помощите събирали в чували и тенекии. На тенекиите бовчани казвали „Толумби”. На кмета започнали да казват Алекси Толумбара, а на рода  Толумбарски.

Род Тупански

На времето имало музикални инструменти – гъдулка /гусла/, гайда и тъпан. С тях правели сватби и сборове. Един от рода свирил на тъпан, а фамилията наричали  Тупанковци.

Род Фуковци

Един от рода много обичал да се хвали. Това направил сам, друго свършил сам. Селяните непрекъснато му казвали, че много се фука /хвали/. От там идва и името на рода – Фуковци. По-късно се преселили в Северна България, с. Сохаче.

Род Хаджийски

В миналото вярващи и по – заможни българи посещавали Божи гроб. Всеки, който е бил там го наричали „хаджия”. Бовчанин също посетил Божи гроб. От този момент родът продължава с името Хаджийски.

Род Хранчовци

Семейството на един бовчанин останало бездетно.Решили да осиновят момче от друго семейство. По – късно имали 10 деца. Осиновеното дете наричали „храненик”. На многолюдното семейство останало името Хранчовци. Родът продължава и днес.

Род Чаушки

Прадядото от рода, навремето работел към лесничейството в гр. Своге. Назначили го като отговорник по залесяването. Всички на шега му казвали „Чауш”, което означава началник.

От този род няма хора в селото.

Род Чобани

Името на тоя род произхожда от думата Чобанин, което означава овчар. Фамилията отглеждала много овце и кози. Започнали да им казват Чобаните. В днешно време родът продължава, но не се занимават с животновъдство.

Род Шашовци

Прапрадядото на потомците от род Шашовци се е казвал Вълко. Бил много сприхав и конфликтен. Работел като горски стражар и тъй като много се е карал с хората, започнали да го наричат „Шашавия Горски”

Вълко е имал двама сина – Малин Вълков и Иван Вълков. Малин също бил горски стражар и не бил по-различен от баща си. Започнали и него да го наричат Шашавия.

Другият син – Иван бил коренно различен от баща си и брат си, но прякора Шашавия си остава. Иван Вълков имал две дъщери /баба Петка и баба Ивана/ и син Георги Вълков. Баба Петка има 10 деца /6 момичета и 4 момчета/. Баба Ивана има 3 сина. Георги има 3 деца / 2 дъщери и 1 син/.

Род Щимарете

В миналото селяните обработвали вълната на ръчни дараци. Преденето също било ръчно – на хурка. На влачената вълна казвали „щим” Някои от жените не умеели да предат и давали вълната /щима/ на една баба от този род. Бабата наричали „щимарката”, а поколенията й носят името Щимарете.